28 авг. 2008 г., 19:36

Хищник

2.4K 0 7

В гърдите ми се накълбява мрак.

Върти се като ураганен вятър.

По жилите ми нажежен живак

се спуска, като побеснял се мята.

И аз съм звяр, чудовищен вампир.

През погледа ми гледа сатаната.

Това е мощ, но без душевен мир,

а той е нужен много за душата.

И тръгвам във нощта със цел, без път,

настръхнал и опиянен от сила.

И жаден за невинна, сочна плът,

останала сама и без закрила.

Аз предусещам страстните молби

за милост, но спасител не открила,

поглъщам я, оставаме сами,

а тя разбира, че се е спасила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авитохол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...