28.08.2008 г., 19:36

Хищник

2.4K 0 7

В гърдите ми се накълбява мрак.

Върти се като ураганен вятър.

По жилите ми нажежен живак

се спуска, като побеснял се мята.

И аз съм звяр, чудовищен вампир.

През погледа ми гледа сатаната.

Това е мощ, но без душевен мир,

а той е нужен много за душата.

И тръгвам във нощта със цел, без път,

настръхнал и опиянен от сила.

И жаден за невинна, сочна плът,

останала сама и без закрила.

Аз предусещам страстните молби

за милост, но спасител не открила,

поглъщам я, оставаме сами,

а тя разбира, че се е спасила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...