28.08.2008 г., 19:36

Хищник

2.4K 0 7

В гърдите ми се накълбява мрак.

Върти се като ураганен вятър.

По жилите ми нажежен живак

се спуска, като побеснял се мята.

И аз съм звяр, чудовищен вампир.

През погледа ми гледа сатаната.

Това е мощ, но без душевен мир,

а той е нужен много за душата.

И тръгвам във нощта със цел, без път,

настръхнал и опиянен от сила.

И жаден за невинна, сочна плът,

останала сама и без закрила.

Аз предусещам страстните молби

за милост, но спасител не открила,

поглъщам я, оставаме сами,

а тя разбира, че се е спасила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...