21 sept 2007, 9:36

Хлад!

  Poesía
659 0 2
 

21. 09. 2007 г.


Писък от болка звучи

в замразените ми очи.

Пари в тях непознат,

убийствено ням хлад.


Сгърчено в болка лице

крият женските ми ръце.

Напразно от тях струи

нежност. И ме боли.


Късам плътта си с пръсти,

а кръвта ми безпомощно пръска

и копнее от мен да избяга.

А всъщност... не й се налага.


Тя отдавна се е пресекла.

Аз от нея съм се отрекла.

Спря сърцето ми, изтръпна.

Душата ми се отдръпна.


Светът ми се разболя

и аз допуснах това.

Вените му разкъсвах,

но не спирах, а те търсех...


И накрая те открих

сред ненужно написан стих.

Безопасно добър познат,

а наоколо - безчувствен хлад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...