Хлад!
21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад.
Сгърчено в болка лице
крият женските ми ръце.
Напразно от тях струи
нежност. И ме боли.
Късам плътта си с пръсти,
а кръвта ми безпомощно пръска
и копнее от мен да избяга.
А всъщност... не й се налага.
Тя отдавна се е пресекла.
Аз от нея съм се отрекла.
Спря сърцето ми, изтръпна.
Душата ми се отдръпна.
Светът ми се разболя
и аз допуснах това.
Вените му разкъсвах,
но не спирах, а те търсех...
И накрая те открих
сред ненужно написан стих.
Безопасно добър познат,
а наоколо - безчувствен хлад...
© Цвети Пеева All rights reserved.
!!!
