21 сент. 2007 г., 09:36

Хлад!

662 0 2
 

21. 09. 2007 г.


Писък от болка звучи

в замразените ми очи.

Пари в тях непознат,

убийствено ням хлад.


Сгърчено в болка лице

крият женските ми ръце.

Напразно от тях струи

нежност. И ме боли.


Късам плътта си с пръсти,

а кръвта ми безпомощно пръска

и копнее от мен да избяга.

А всъщност... не й се налага.


Тя отдавна се е пресекла.

Аз от нея съм се отрекла.

Спря сърцето ми, изтръпна.

Душата ми се отдръпна.


Светът ми се разболя

и аз допуснах това.

Вените му разкъсвах,

но не спирах, а те търсех...


И накрая те открих

сред ненужно написан стих.

Безопасно добър познат,

а наоколо - безчувствен хлад...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....