21.09.2007 г., 9:36

Хлад!

661 0 2
 

21. 09. 2007 г.


Писък от болка звучи

в замразените ми очи.

Пари в тях непознат,

убийствено ням хлад.


Сгърчено в болка лице

крият женските ми ръце.

Напразно от тях струи

нежност. И ме боли.


Късам плътта си с пръсти,

а кръвта ми безпомощно пръска

и копнее от мен да избяга.

А всъщност... не й се налага.


Тя отдавна се е пресекла.

Аз от нея съм се отрекла.

Спря сърцето ми, изтръпна.

Душата ми се отдръпна.


Светът ми се разболя

и аз допуснах това.

Вените му разкъсвах,

но не спирах, а те търсех...


И накрая те открих

сред ненужно написан стих.

Безопасно добър познат,

а наоколо - безчувствен хлад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...