Хладно огледало (сонет)
Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.
Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...
Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
