2.11.2009 г., 1:45 ч.

Хладно огледало (сонет) 

  Поезия » Пейзажна
679 0 6

Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.

Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.

Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...

Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.

© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??