Хладно огледало (сонет)
Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.
Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...
Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
