Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.
Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...
Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.
© Тошко All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
