Хладно огледало (сонет)
Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.
Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...
Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
