6 mar 2014, 18:01

Хладнокръвно

895 0 0


Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина, 
от който мислите ù да избягат.

Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.

А срещу нея, Той, така неуязвим, 
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин, 
изчезва от живота ù, и се явява.

Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг, 
достатъчно е горда да си тръгне.


30.01.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...