Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина, 
от който мислите ù да избягат.

Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.

А срещу нея, Той, така неуязвим, 
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин, 
изчезва от живота ù, и се явява.

Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг, 
достатъчно е горда да си тръгне.


30.01.2014