6.03.2014 г., 18:01

Хладнокръвно

897 0 0


Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина, 
от който мислите ù да избягат.

Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.

А срещу нея, Той, така неуязвим, 
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин, 
изчезва от живота ù, и се явява.

Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг, 
достатъчно е горда да си тръгне.


30.01.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...