6 мар. 2014 г., 18:01

Хладнокръвно

898 0 0


Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина, 
от който мислите ù да избягат.

Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.

А срещу нея, Той, така неуязвим, 
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин, 
изчезва от живота ù, и се явява.

Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг, 
достатъчно е горда да си тръгне.


30.01.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...