6 мар. 2014 г., 18:01

Хладнокръвно

900 0 0


Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина, 
от който мислите ù да избягат.

Тя кръстосала крака във крак,
с пръсти по масата потропва.
Тишината я убива… и за капак,
часовникът забавя всяка стотна.

А срещу нея, Той, така неуязвим, 
непредвидливо горд и… хладен.
Като онези приказки за Аладин, 
изчезва от живота ù, и се явява.

Но с приказките край, до тук!
Светът отново ще се преобърне.
Дали ще бъде той или пък друг, 
достатъчно е горда да си тръгне.


30.01.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...