29 mar 2013, 18:10  

Хляб 

  Poesía » Otra
613 0 6

Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.

 

Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.

 

Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;

 

да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш

 

последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб

 

да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.

 

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

  • Литературен свят, 2019, бр.114, февруари
  • Литературен свят" брой 16, януари 2010
  • В-к Уикенд 31 януари - 6 февруари 2015
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??