Хляб
Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.
Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.
Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;
да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш
последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб
да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
