Хляб
Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.
Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.
Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;
да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш
последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб
да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
