Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.
Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.
Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;
да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш
последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб
да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
