31 ago 2013, 0:24

Хляб от думи

671 0 4

 

Лекувам думички от смисъл,

пришит с губерка и канап,

На някои тестото клисаво

не беше станало на хляб.

 

А другите – осакатени,

в плета на скришните игри

надзъртат тъй – непроменени,

но някак плахи и добри.

 

Брадавички от премълчано

и трънчета след тишина

боляха като изгоряло

и се наливаха с вина.

 

Ех, тези думички – да можех! –

бих увардила от грешки,

И този свят, си мисля, Боже,

добър би бил.

                          И по-човешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...