Лекувам думички от смисъл,
пришит с губерка и канап,
На някои тестото клисаво
не беше станало на хляб.
А другите – осакатени,
в плета на скришните игри
надзъртат тъй – непроменени,
но някак плахи и добри.
Брадавички от премълчано
и трънчета след тишина
боляха като изгоряло
и се наливаха с вина.
Ех, тези думички – да можех! –
бих увардила от грешки,
И този свят, си мисля, Боже,
добър би бил.
И по-човешки.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
