8 oct 2021, 19:56

Хора без лица 

  Poesía
615 5 11

 

Поникнали са алени божури –

приличат на обичащи сърца,

но истината в нас се прекатури

и ни превърна в хора без лица.

Липи ухаят свежо до премала,

а ние ровим в земна суета.

Десетки славеи са се събрали,

но кой изобщо чува песента?

Забравихме живителното Слово,

забихме поглед в преходни неща

и всеки ден горчи като отрова,

от утрото започва тежестта.

Търкаляме живота по наклона,

Сезиф осмива нашите мечти –

излъскани сапунени балони,

за тях труда си никой не пести…

Отдаваме последните си сили

да гоним вятър в остри канари.

Душите си докрай сме ослепили…

 

А Бог от обич Себе Си дари!

 

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  910 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??