Хора без лица
Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала,
а ние ровим в земна суета.
Десетки славеи са се събрали,
но кой изобщо чува песента?
Забравихме живителното Слово,
забихме поглед в преходни неща
и всеки ден горчи като отрова,
от утрото започва тежестта.
Търкаляме живота по наклона,
Сезиф осмива нашите мечти –
излъскани сапунени балони,
за тях труда си никой не пести…
Отдаваме последните си сили
да гоним вятър в остри канари.
Душите си докрай сме ослепили…
А Бог от обич Себе Си дари!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав, дълбок, обичащ Бога стих.
-
Замечательно!
-
Благодаря на всички ви за споделянето!
-
Прекрасно е! Във възторг съм!😍
-
Прекрасно е!
-
Точно казано, Руми, станахме много прозаични , точно както Алеко беше описал американците..."хукнали ония ми ти американци да печелят...е, а кога ще живеят?"...
-
Не сме, не сме забравили
Чудесен стих. Поздравления и успех! -
Сърдечно ти благодаря, Деа!
-
Прекрасно е!
-
Благодаря ти, Миг31! Благодаря от сърце!
-
Енергията на негово Слово,
от творбата ти на вълни струи
за покаяние време е отново
така душата волна си лети!
Обичам творбите ти ! Отнасят ме в свят на Светлина и Любов(не онази що страстите поражда)! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
