Хора без лица
Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала,
а ние ровим в земна суета.
Десетки славеи са се събрали,
но кой изобщо чува песента?
Забравихме живителното Слово,
забихме поглед в преходни неща
и всеки ден горчи като отрова,
от утрото започва тежестта.
Търкаляме живота по наклона,
Сезиф осмива нашите мечти –
излъскани сапунени балони,
за тях труда си никой не пести…
Отдаваме последните си сили
да гоним вятър в остри канари.
Душите си докрай сме ослепили…
А Бог от обич Себе Си дари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
