Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала,
а ние ровим в земна суета.
Десетки славеи са се събрали,
но кой изобщо чува песента?
Забравихме живителното Слово,
забихме поглед в преходни неща
и всеки ден горчи като отрова,
от утрото започва тежестта. ...