airiskra (Искра Радева Николова)
1 126

20 jun 2011, 19:50

Хоризонт

Poesía

914 0 3

Очите ми се сгушиха

в прегръдката

на лятното море,

с небето,

птиците,

душата ми отпиваше

на глътки

от синия пейзаж,

роден със звуците.

Свободна пред лазурен

Божи праг

на "онзи" свят

и моя простодушния,

разпрегнах зле измисления впряг

на тленните страдания...

Завръщане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Много силен стих!

2011-08-21T13:09:04+03:00
rozza (Радка Миндова)

Ще се завръщам винаги, море,
когато искам да откривам себе си.
Ще те откривам в нови брегове,
но пак ще си оставаш същото...

2011-06-21T19:58:38+03:00
voda (Елица Ангелова)

И аз харесах.
Поздрави!

2011-06-21T06:58:39+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0