20 июн. 2011 г., 19:50

Хоризонт 

  Поэзия
533 0 3

Очите ми се сгушиха

в прегръдката

на лятното море,

с небето, 

   птиците,

душата ми отпиваше

на глътки

от синия пейзаж, 

роден със звуците.


Свободна пред лазурен

Божи  праг 

на "онзи" свят

и моя простодушния,

разпрегнах зле измисления впряг

на тленните страдания...

Завръщане.





© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих!
  • Ще се завръщам винаги, море,
    когато искам да откривам себе си.
    Ще те откривам в нови брегове,
    но пак ще си оставаш същото...
  • И аз харесах.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??