Хоризонт
Очите ми се сгушиха
в прегръдката
на лятното море,
с небето,
птиците,
душата ми отпиваше
на глътки
от синия пейзаж,
роден със звуците.
Свободна пред лазурен
Божи праг
на "онзи" свят
и моя простодушния,
разпрегнах зле измисления впряг
на тленните страдания...
Завръщане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
