20.06.2011 г., 19:50 ч.

Хоризонт 

  Поезия
525 0 3

Очите ми се сгушиха

в прегръдката

на лятното море,

с небето, 

   птиците,

душата ми отпиваше

на глътки

от синия пейзаж, 

роден със звуците.


Свободна пред лазурен

Божи  праг 

на "онзи" свят

и моя простодушния,

разпрегнах зле измисления впряг

на тленните страдания...

Завръщане.





© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен стих!
  • Ще се завръщам винаги, море,
    когато искам да откривам себе си.
    Ще те откривам в нови брегове,
    но пак ще си оставаш същото...
  • И аз харесах.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??