airiskra (Искра Радева Николова)
1 126

Jun 20, 2011, 7:50 PM

Хоризонт

Poetry

903 0 3

Очите ми се сгушиха

в прегръдката

на лятното море,

с небето,

птиците,

душата ми отпиваше

на глътки

от синия пейзаж,

роден със звуците.

Свободна пред лазурен

Божи праг

на "онзи" свят

и моя простодушния,

разпрегнах зле измисления впряг

на тленните страдания...

Завръщане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

Много силен стих!

2011-08-21T13:09:04+03:00
rozza (Радка Миндова)

Ще се завръщам винаги, море,
когато искам да откривам себе си.
Ще те откривам в нови брегове,
но пак ще си оставаш същото...

2011-06-21T19:58:38+03:00
voda (Елица Ангелова)

И аз харесах.
Поздрави!

2011-06-21T06:58:39+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0