22 ene 2024, 12:12

Хотел за Любов

814 5 2

ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ

 

… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,

а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,

и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –

и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте.

 

А чистачката триж на вратата с метлата ми чука.

Бодигардът – и той, в коридора върви и слухти.

Само Бог в този миг пожела ни със Обич: – Наслука! –

и хавлийката твоя смъкна в моите топли петѝ.

 

По-нататък не помня каквото със мене се случи? –

беше сън, беше шемет, беше шепот и шепица смях.

Беше росна сълза, беше ромол на пролетен ручей,

подир който успях да отроня единствено: – Ах!

 

И помолих се Бог да те пази во присно и нине! –

моя вечна и свята, Жена със душа на дете.

Своя спомен за теб го завих, че дано не настине,

с овехтялото вече от внезапни Любови шалте.

 

18 януарий 2024 г.

гр. Варна, 18, 25 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...