ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ
… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,
а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,
и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –
и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте.
А чистачката триж на вратата с метлата ми чука.
Бодигардът – и той, в коридора върви и слухти.
Само Бог в този миг пожела ни със Обич: – Наслука! –
и хавлийката твоя смъкна в моите топли петѝ.
По-нататък не помня каквото със мене се случи? –
беше сън, беше шемет, беше шепот и шепица смях.
Беше росна сълза, беше ромол на пролетен ручей, ...