Хотел за Любов
ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ
… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,
а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,
и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –
и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте.
А чистачката триж на вратата с метлата ми чука.
Бодигардът – и той, в коридора върви и слухти.
Само Бог в този миг пожела ни със Обич: – Наслука! –
и хавлийката твоя смъкна в моите топли петѝ.
По-нататък не помня каквото със мене се случи? –
беше сън, беше шемет, беше шепот и шепица смях.
Беше росна сълза, беше ромол на пролетен ручей,
подир който успях да отроня единствено: – Ах!
И помолих се Бог да те пази во присно и нине! –
моя вечна и свята, Жена със душа на дете.
Своя спомен за теб го завих, че дано не настине,
с овехтялото вече от внезапни Любови шалте.
18 януарий 2024 г.
гр. Варна, 18, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
