Хотел за Любов
ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ
… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,
а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,
и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –
и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте.
А чистачката триж на вратата с метлата ми чука.
Бодигардът – и той, в коридора върви и слухти.
Само Бог в този миг пожела ни със Обич: – Наслука! –
и хавлийката твоя смъкна в моите топли петѝ.
По-нататък не помня каквото със мене се случи? –
беше сън, беше шемет, беше шепот и шепица смях.
Беше росна сълза, беше ромол на пролетен ручей,
подир който успях да отроня единствено: – Ах!
И помолих се Бог да те пази во присно и нине! –
моя вечна и свята, Жена със душа на дете.
Своя спомен за теб го завих, че дано не настине,
с овехтялото вече от внезапни Любови шалте.
18 януарий 2024 г.
гр. Варна, 18, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
