25 oct 2011, 0:05

Храм 

  Poesía » Otra
595 0 7
Параклис. Бягаща пътека
сред ласките на глог и дрян.
Тук свалям всяка чужда дреха,
по съвест влизам в този храм.
И в бялото на тишината,
сред кръг, от пламък очертан
до свещ, догаряща в ръката
изплаквам своята тъга.
Но миналото в мен се вглежда
с очите на една жена –
най-святата, която с нежност
прощава моята вина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??