Oct 25, 2011, 12:05 AM

Храм 

  Poetry » Other
596 0 7
Параклис. Бягаща пътека
сред ласките на глог и дрян.
Тук свалям всяка чужда дреха,
по съвест влизам в този храм.
И в бялото на тишината,
сред кръг, от пламък очертан
до свещ, догаряща в ръката
изплаквам своята тъга.
Но миналото в мен се вглежда
с очите на една жена –
най-святата, която с нежност
прощава моята вина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??