Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен
над себе си дере от злоба
Нека всичко бъде пепел
в този храм на сълзи
от вечност земна, мръсна,
а вратите да не пускат.
На щастието си от днес
аз не ще се кланям, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse