6 mar 2007, 8:49

Храм

  Poesía
702 0 2
Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен
над себе си дере от злоба

Нека всичко бъде пепел
в този храм на сълзи
от вечност земна, мръсна,
а вратите да не пускат.
На щастието си от днес
аз не ще се кланям,
на тези идоли лъжовни...
във душата търсещи утеха!!!

Сам факела ще поднеса,
на този грозен маскарад...
на душата, храм от тъмнина,
попила черните лъжи,
Коси от светлина,плътта ми пожела...
факела захвърлям... пламъкът е алчен.

Не ме щади и мен сега.
О, Огън свещен,
аз лъжа съм също
... търсеща утеха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук автор или лирически герой се лутат в собственото си противоречие.
    1.Отблъсква щастието към което се стреми.
    2.Храмът е символ на чистота, а в случая се облича с думи като:злоба, гняв,сълзи,лъжи...
  • Коси от светлина плътта ми пожела...
    факела захвърлям... пламъкът е алчен.

    !!!
    Браво!
    Силни думи си наредил и финала е добър!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...