Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен
над себе си дере от злоба
Нека всичко бъде пепел
в този храм на сълзи
от вечност земна, мръсна,
а вратите да не пускат.
На щастието си от днес
аз не ще се кланям, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up