Храм в сърцето ми гори, пламъци от ридание и гняв по кръста жадно пълзят. Черен дим от тишина, купола лъжовен над себе си дере от злоба
Нека всичко бъде пепел в този храм на сълзи от вечност земна, мръсна, а вратите да не пускат. На щастието си от днес аз не ще се кланям, на тези идоли лъжовни... във душата търсещи утеха!!!
Сам факела ще поднеса, на този грозен маскарад... на душата, храм от тъмнина, попила черните лъжи, Коси от светлина,плътта ми пожела... факела захвърлям... пламъкът е алчен.
Не ме щади и мен сега. О, Огън свещен, аз лъжа съм също ... търсеща утеха.
Тук автор или лирически герой се лутат в собственото си противоречие.
1.Отблъсква щастието към което се стреми.
2.Храмът е символ на чистота, а в случая се облича с думи като:злоба, гняв,сълзи,лъжи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
1.Отблъсква щастието към което се стреми.
2.Храмът е символ на чистота, а в случая се облича с думи като:злоба, гняв,сълзи,лъжи...