Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
6.03.2007 г., 8:49 ч.

Храм 

  Поезия
557 0 2
Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен
над себе си дере от злоба

Нека всичко бъде пепел
в този храм на сълзи
от вечност земна, мръсна,
а вратите да не пускат.
На щастието си от днес
аз не ще се кланям,
на тези идоли лъжовни...
във душата търсещи утеха!!!

Сам факела ще поднеса,
на този грозен маскарад...
на душата, храм от тъмнина,
попила черните лъжи,
Коси от светлина,плътта ми пожела...
факела захвърлям... пламъкът е алчен.

Не ме щади и мен сега.
О, Огън свещен,
аз лъжа съм също
... търсеща утеха.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук автор или лирически герой се лутат в собственото си противоречие.
    1.Отблъсква щастието към което се стреми.
    2.Храмът е символ на чистота, а в случая се облича с думи като:злоба, гняв,сълзи,лъжи...
  • Коси от светлина плътта ми пожела...
    факела захвърлям... пламъкът е алчен.

    !!!
    Браво!
    Силни думи си наредил и финала е добър!
Предложения
: ??:??