6 мар. 2007 г., 08:49

Храм

701 0 2
Храм в сърцето ми гори,
пламъци от ридание и гняв
по кръста жадно пълзят.
Черен дим от тишина,
купола лъжовен
над себе си дере от злоба

Нека всичко бъде пепел
в този храм на сълзи
от вечност земна, мръсна,
а вратите да не пускат.
На щастието си от днес
аз не ще се кланям,
на тези идоли лъжовни...
във душата търсещи утеха!!!

Сам факела ще поднеса,
на този грозен маскарад...
на душата, храм от тъмнина,
попила черните лъжи,
Коси от светлина,плътта ми пожела...
факела захвърлям... пламъкът е алчен.

Не ме щади и мен сега.
О, Огън свещен,
аз лъжа съм също
... търсеща утеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук автор или лирически герой се лутат в собственото си противоречие.
    1.Отблъсква щастието към което се стреми.
    2.Храмът е символ на чистота, а в случая се облича с думи като:злоба, гняв,сълзи,лъжи...
  • Коси от светлина плътта ми пожела...
    факела захвърлям... пламъкът е алчен.

    !!!
    Браво!
    Силни думи си наредил и финала е добър!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...