Храм градя от пепел

18 abr 2017, 14:38

Poesía » Filosófica

337 1 2

Храм градя от пепел.

Спомените бавно тлеят.

Цветни, черни, смешни.

Паметни, погрешни.

Пасха и неволя.

Час първа

Вън детството играе

в дрешки отеснели.

Точка, точка, запетая.

Сляпа баба. До безкрая.

Втори дубъл

Пръхнат устните ми

жадни и червени.

Зреят в дланите ми

трънки и глогинки.

Лятно равноденствие.

Или са калинки.

Част трета и четвърта

Билото лежи зад мене.

Паля свещ от хора.

Дим забражда с тюл

косите снежнобели.

Може и дантели.

Стълба към простора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-04-19T02:59:12+03:00

В пепелта заблестяват много мисли!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-18T18:52:51+03:00

"Стъпала към простора."Ех че е хубаво!😘