Храм градя от пепел
Храм градя от пепел.
Спомените бавно тлеят.
Цветни, черни, смешни.
Паметни, погрешни.
Пасха и неволя.
Час първа
Вън детството играе
в дрешки отеснели.
Точка, точка, запетая.
Сляпа баба. До безкрая.
Втори дубъл
Пръхнат устните ми
жадни и червени.
Зреят в дланите ми
трънки и глогинки.
Лятно равноденствие.
Или са калинки.
Част трета и четвърта
Билото лежи зад мене.
Паля свещ от хора.
Дим забражда с тюл
косите снежнобели.
Може и дантели.
Стълба към простора.
© Христина Комаревска All rights reserved.
