18 апр. 2017 г., 14:38

Храм градя от пепел

499 1 2

Храм градя от пепел.

Спомените бавно тлеят.

Цветни, черни, смешни.

Паметни, погрешни.

Пасха и неволя.

 

Час първа

Вън детството играе

в дрешки отеснели.

Точка, точка, запетая.

Сляпа баба. До безкрая.

 

Втори дубъл

Пръхнат устните ми

жадни и червени.

Зреят в дланите ми

трънки и глогинки.

Лятно равноденствие.

Или са калинки.

 

Част трета и четвърта

Билото лежи зад мене.

Паля свещ от хора.

Дим забражда с тюл

косите снежнобели.

Може и дантели.

 

Стълба към простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...