18 апр. 2017 г., 14:38

Храм градя от пепел

491 1 2

Храм градя от пепел.

Спомените бавно тлеят.

Цветни, черни, смешни.

Паметни, погрешни.

Пасха и неволя.

 

Час първа

Вън детството играе

в дрешки отеснели.

Точка, точка, запетая.

Сляпа баба. До безкрая.

 

Втори дубъл

Пръхнат устните ми

жадни и червени.

Зреят в дланите ми

трънки и глогинки.

Лятно равноденствие.

Или са калинки.

 

Част трета и четвърта

Билото лежи зад мене.

Паля свещ от хора.

Дим забражда с тюл

косите снежнобели.

Може и дантели.

 

Стълба към простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...