25 sept 2011, 16:22

Храм несъграден

  Poesía » Otra
498 0 0

 

Храм несъграден,

ненужен никому.

Обречен на забрава,

мрак и тишина.

Свенливо сгушен

в неоновото отражение.

Призрачно потънал

в бляскавата суета.

Дъщеря на Арарат -

рожба на светци,

в молитви и сълзи

изпили чашата горчива.

Студените нощи,

вятърът, звездите

тихо им нашепват

страшни спомени

за изпепелени бащини огнища.

Думите ти, Ани! –

искрени и мъдри.

Разбили крепостта

на грях и алчност.

В душите ни погубени

камбана зазвъня.

С любов и вяра

изгря денят.

И ние помъдрели ще вървим -

храм да изградим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...