Sep 25, 2011, 4:22 PM

Храм несъграден

  Poetry » Other
499 0 0

 

Храм несъграден,

ненужен никому.

Обречен на забрава,

мрак и тишина.

Свенливо сгушен

в неоновото отражение.

Призрачно потънал

в бляскавата суета.

Дъщеря на Арарат -

рожба на светци,

в молитви и сълзи

изпили чашата горчива.

Студените нощи,

вятърът, звездите

тихо им нашепват

страшни спомени

за изпепелени бащини огнища.

Думите ти, Ани! –

искрени и мъдри.

Разбили крепостта

на грях и алчност.

В душите ни погубени

камбана зазвъня.

С любов и вяра

изгря денят.

И ние помъдрели ще вървим -

храм да изградим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...