Храм несъграден,

ненужен никому.

Обречен на забрава,

мрак и тишина.

Свенливо сгушен

в неоновото отражение.

Призрачно потънал

в бляскавата суета.

Дъщеря на Арарат -

рожба на светци,

в молитви и сълзи

изпили чашата горчива.

Студените нощи,

вятърът, звездите

тихо им нашепват

страшни спомени

за изпепелени бащини огнища.

Думите ти, Ани! –

искрени и мъдри.

Разбили крепостта

на грях и алчност.

В душите ни погубени

камбана зазвъня.

С любов и вяра

изгря денят.

И ние помъдрели ще вървим -

храм да изградим.