Храм несъграден
500
0
0
Храм несъграден,
ненужен никому.
Обречен на забрава,
мрак и тишина.
Свенливо сгушен
в неоновото отражение.
Призрачно потънал
в бляскавата суета.
Дъщеря на Арарат -
рожба на светци,
в молитви и сълзи
изпили чашата горчива.
Студените нощи,
вятърът, звездите
тихо им нашепват
страшни спомени
за изпепелени бащини огнища.
Думите ти, Ани! –
искрени и мъдри.
Разбили крепостта
на грях и алчност.
В душите ни погубени
камбана зазвъня.
С любов и вяра
изгря денят.
И ние помъдрели ще вървим -
храм да изградим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
