Художник
Тя нежната му муза беше.
Изящна като порцелан
във голотата си. Седеше
насреща му. А той, облян
от светлината ù и в транс,
необясним - като живота,
танцуваше, невиждан валс
на четката върху платното.
***
Косата – палави вълни,
с цвят на бляскава платùна,
заливат дивните гърди
по-ласкави и от коприна.
Очите - незабравки ясни,
синеят с чудото на пролетта,
по бялата ù кожа - прясна
следа оставила е младостта.
Устни – прасковени, плътни,
една невиждана наслада,
от нея ако морен пътник
отпие, вечно в плен остава.
Извивките ù (самодива) -
релефна карта на живота.
Изглежда сякаш е чуплива,
но вътре е вулкан от похот.
Уханието ù - магично чудо
в боите странно оживява.
Обхванат от любовна лудост,
Шедьовъра си Той създава.
***
Тя беше нежната му муза.
Навярно вдъхновява друг.
Душата му, сама, охлузена,
рисува още. Живия ù дух.
Но четката е полужива.
И не танцува, а раздира.
Замахва. Ярост. Щрихи сиви.
И не платното, Той умира.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красиво...
-
О! Хиляди благодарности, Безжичен!
-
Сега прочетох това стихотворение и много ме впечатли: Най-вече прекрасното създаване на фонтана от изригващи чувства и боравенето с думите в нашия прекрасен език! Браво и БИС!
-
И на теб, Дияна! Мерси!
-
Страхотна творба Таня! Слагам си я в любими!Приятен ден!
-
Аз ти благодаря, Гюлсер!
-
Силно съм впечатлена от философската дълбинност в творбата ти, Таня. Красотата!Съвършенството в благодатта или отровното жило на проклтятието?! Кое ли отличава страстта от похотта? Изящна поетична интерпретация на трагичната раздвоеност на човешките пориви! Остава да виси в съзнанието ми въпросът: - Кога красотата убива?Благодаря ти за събудения порив за творчески размисъл в първото августовско утро!
-
Но четката е полужива.
И не танцува, а раздира.
Замахва. Ярост. Щрихи сиви.
И не платното, Той умира.
Останах без думи, цялата настръхала! Прелест! -
Много красиво!
-
Разкошно!Напомни ми за един познат-художник...А ти рисуваш с думи!Поздрави!
-
Браво за словесната художничка!
Като стигнах до кокичетата и лалета обаче си викам, що не се съберем тримцата с Драго, ти ще го изрецитираш, той ще го нарисува, пък аз... ще ръкопляскам
-
Браво!
-
Ееее Танче...напълни ми душата. Разкошно е. Прекрасно е.
-
Красива творба! Впечатляващ финал!
-
Както винаги, чудесно. Благодаря прекрасно момиче !
-
Пробвах се, момичета (в рисуването). До кокиче и лале горе-долу докарвам работата
Благодаря на всички! -
Страхотен финал!
-
Впечатляваща образност и емоция!
-
Какъв финал - обречено-истински и пронизващ сърцето!
Поздрав! -
Наистина великолепен стих!
Красиво нарисувано... и аз като Довереница ще попитам...
Поздравления!!! -
Драматична развръзка.И трагичен финал.
Самодивата дръзка бавно ще остарява.
А в портрета и вечна младостта ще струи
ще възпяват поети тези нейни черти.
Що не се пробваш в рисуването? Определено имаш талант. -
Трогателна приказка!
-
С удоволствие...!
-
Поздрави! Великолепно!
-
Прекрасно си нарисувала образа на жената и душата на художник
-
Болезнено и тъжно до невъзможност...
Поздрав за стихотворението, Таня!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
