Художник

Тя нежната му муза беше.

Изящна като порцелан

във голотата си. Седеше

насреща му. А той, облян

от светлината ù и в транс,

необясним - като живота,

танцуваше, невиждан валс

на четката върху платното.

***

Косата – палави вълни,

с цвят на бляскава платùна,

заливат дивните гърди

по-ласкави и от коприна.

Очите - незабравки ясни,

синеят с чудото на пролетта,

по бялата ù кожа - прясна

следа оставила е младостта.

Устни – прасковени, плътни,

една невиждана наслада,

от нея ако морен пътник

отпие, вечно в плен остава.

Извивките ù (самодива) -

релефна карта на живота.

Изглежда сякаш е чуплива,

но вътре е вулкан от похот.

Уханието ù - магично чудо

в боите странно оживява.

Обхванат от любовна лудост,

Шедьовъра си Той създава.

***

Тя беше нежната му муза.

Навярно вдъхновява друг.

Душата му, сама, охлузена,

рисува още. Живия ù дух.

Но четката е полужива.

И не танцува, а раздира.

Замахва. Ярост. Щрихи сиви.

И не платното, Той умира.