Художник
Тя нежната му муза беше.
Изящна като порцелан
във голотата си. Седеше
насреща му. А той, облян
от светлината ù и в транс,
необясним - като живота,
танцуваше, невиждан валс
на четката върху платното.
***
Косата – палави вълни,
с цвят на бляскава платùна,
заливат дивните гърди
по-ласкави и от коприна.
Очите - незабравки ясни,
синеят с чудото на пролетта,
по бялата ù кожа - прясна
следа оставила е младостта.
Устни – прасковени, плътни,
една невиждана наслада,
от нея ако морен пътник
отпие, вечно в плен остава.
Извивките ù (самодива) -
релефна карта на живота.
Изглежда сякаш е чуплива,
но вътре е вулкан от похот.
Уханието ù - магично чудо
в боите странно оживява.
Обхванат от любовна лудост,
Шедьовъра си Той създава.
***
Тя беше нежната му муза.
Навярно вдъхновява друг.
Душата му, сама, охлузена,
рисува още. Живия ù дух.
Но четката е полужива.
И не танцува, а раздира.
Замахва. Ярост. Щрихи сиви.
И не платното, Той умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
