14 jul 2010, 16:57

Художник

774 0 10

Щом тръгнеш си,

    съм недовършена

         картина...

а върнеш ли се -

  ритъм съм на

   някой джаз

       парче!

Душата ми е 

   като фина

      струна -

   опъната под твоите

        ръце!

Алегро, често свириш

   ти на нея,

     и истински си

      и не си...

Сърцето ми остава

  като камък - нежно,

  излъскано от 

   хиляди вълни!

Морето гали го,

 но то изстива -

 в ръцете си

  стопли го ти!

Рисуваш ме като картина,

  художник си на моите

        мечти!

                   13.07.2010


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...