14 июл. 2010 г., 16:57

Художник

776 0 10

Щом тръгнеш си,

    съм недовършена

         картина...

а върнеш ли се -

  ритъм съм на

   някой джаз

       парче!

Душата ми е 

   като фина

      струна -

   опъната под твоите

        ръце!

Алегро, често свириш

   ти на нея,

     и истински си

      и не си...

Сърцето ми остава

  като камък - нежно,

  излъскано от 

   хиляди вълни!

Морето гали го,

 но то изстива -

 в ръцете си

  стопли го ти!

Рисуваш ме като картина,

  художник си на моите

        мечти!

                   13.07.2010


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...