14.07.2010 г., 16:57

Художник

768 0 10

Щом тръгнеш си,

    съм недовършена

         картина...

а върнеш ли се -

  ритъм съм на

   някой джаз

       парче!

Душата ми е 

   като фина

      струна -

   опъната под твоите

        ръце!

Алегро, често свириш

   ти на нея,

     и истински си

      и не си...

Сърцето ми остава

  като камък - нежно,

  излъскано от 

   хиляди вълни!

Морето гали го,

 но то изстива -

 в ръцете си

  стопли го ти!

Рисуваш ме като картина,

  художник си на моите

        мечти!

                   13.07.2010


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...