Щом тръгнеш си,
съм недовършена
картина...
а върнеш ли се -
ритъм съм на
някой джаз
парче!
Душата ми е
като фина
струна -
опъната под твоите
ръце!
Алегро, често свириш
ти на нея,
и истински си
и не си...
Сърцето ми остава
като камък - нежно,
излъскано от
хиляди вълни!
Морето гали го,
но то изстива -
в ръцете си
стопли го ти!
Рисуваш ме като картина,
художник си на моите
мечти!
13.07.2010
© Искра Радева Николова Всички права запазени