Jul 14, 2010, 4:57 PM

Художник

  Poetry » Love
769 0 10

Щом тръгнеш си,

    съм недовършена

         картина...

а върнеш ли се -

  ритъм съм на

   някой джаз

       парче!

Душата ми е 

   като фина

      струна -

   опъната под твоите

        ръце!

Алегро, често свириш

   ти на нея,

     и истински си

      и не си...

Сърцето ми остава

  като камък - нежно,

  излъскано от 

   хиляди вълни!

Морето гали го,

 но то изстива -

 в ръцете си

  стопли го ти!

Рисуваш ме като картина,

  художник си на моите

        мечти!

                   13.07.2010


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...