31 may 2014, 22:32

Хумористична трагедия

909 0 2

                                                         Хумористична трагедия

                                                                  

                                                             В село на мегдана

                                                             ,,два бастуна",

                                                             със скъсана отдавна

                                                             младежка струна,

                                                             тропат бавно

                                                             един срещу друг

                                                             с опърпани каскети

                                                             и полъх на лук.

                                                             Срещата е случайна

                                                             рано сутринта

                                                             и след ,,Добро утро"

                                                             разменят слова:

                                                             ,,Продаде ли, свате,

                                                             доматите пак?"

                                                             ,,Продадох ги, свате,

                                                             нямаше как!

                                                             Ама с цената

                                                            доматеният бос

                                                            прецака ме яко,

                                                            изкара ме прост."

                                                            ,,На тая маймуна

                                                            що не показа с бастуна,

                                                            че ще го направиш на две

                                                            в гърба

                                                            на това мекере."

                                                            ,,Помислих, помислих,

                                                            бе сват,

                                                            ама беше голям,

                                                            с бая дебел врат.

                                                            Аз, ако бях

                                                            на младите години,

                                                            ръцете ми бяха 

                                                            като пружини."

                                                            ,,Ох! И моите

                                                            бяха като чук,

                                                            ама сега...

                                                            вата, памук.

                                                            Хайде, не се кахъри

                                                            и да не ти пука,

                                                            щото всички селяни

                                                            сме навряни в кюпа.

                                                            На мен пък

                                                            пипера ми отнеха,

                                                            оставиха ми щайгите...

                                                            За утеха.

                                                            Нас остави!

                                                            Чушки, домати, добре,

                                                            ама фермерът, свате,

                                                            дерт бере.

                                                            Добичетата изкараха 

                                                            ги слаби

                                                            докато не клекне,

                                                            от цената не олаби.

                                                            На безценица 

                                                            ги взели

                                                            тези кожодери.

                                                            С млякото

                                                            също е така,

                                                            а производните му

                                                            продават с надута цена. 

                                                            Горко ни, свате,

                                                            ние сме работни,

                                                            но за хора не ни имат,

                                                            ами за животни.

                                                            Босове ли или търговци

                                                            все правят така -

                                                            да ни разплакват,

                                                            а всички сме Божи чеда.

                                                            Майко, Българийо наша,

                                                            ще ли се оправи

                                                            някога тази каша?

                                                            Народа ни беден

                                                            всеки да тормози,

                                                            но дано Господ 

                                                            го спаси и помози!              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Ангеле, но винаги съм си задавал въпросът:,,Дали пркалено много хора си траят и отговорни и не отговорни за да е всичко така!
  • Мила наша родна картинка, вече доста годинки...
    "Ама като няма прокопсия -
    плюл съм в тая орисия!"
    Това е положението, поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....